Мързеливите безработни се крият зад дипломи, казва Кирил Вътев

Юлияна Узаничева

Кирил Вътев е собственик на месопреработвателната компания "Тандем-В". Фирмата му оцелява и се развива вече 16 години. Самият той е пробвал какво ли не - от борец и треньор по борба през продажба на дрехи и сандвичи до създаването на една от най-реномираните марки у нас.

- Г-н Вътев, как се изкарват пари в кризата?

- Пари винаги се изкарват трудно. Но специално за храните мисля, че ако някой оправдава трудностите с кризата, просто се крие зад нея. Храните са стоки от първа необходимост, консумират се ежедневно. От година на година става по-трудно, защото и конкуренцията нараства, пазарът се развива много динамично, изискванията на потребителите нарастват. Слава Богу, ние много отдавна работим с много високи критерии и всъщност повишаването на потребителските изисквания е много благоприятно, специално за "Тандем". Ние не само че не сме съкратили хора, а и сме увеличили с 10% персонала през последната година. Продажбите ни са се увеличили с 15 на сто. Разходите ни също са скочили страшно много - лихвите скочиха страшно много.

- Твърди се, че в момента хората предпочитат по-евтини неща, макар и по-некачествени - сирене от палмово масло, кренвирши от кости...

- Кренвирши от кости няма, има от всякакви заместители на месо, но от кости, пера, хартии, велпапета - това са художествени фантасмагории в зоната на абсурда. Все пак кризата внушава, а и реално съществуват условия, в които много хора останаха без работа. Появи се един нов термин "новите нормалности". Новите нормалности ще бъдат да се работи повече, да се получава по-малко, да се харчи по-малко, да се пести повече. От наша гледна точка това, че хората търсят по-евтини продукти, не кореспондира с истината. Нашите наблюдения са, че сега, когато хората не получават възможност да вземат автомобил и жилище на изплащане, защото банките спряха кредитирането, се хранят с по-качествена храна и повече.

- Казват, че човек няма пари, ако отделя повече време на телевизора, отколкото на работата. В България като че ли повечето хора са залепени за екраните. Какво бихте посъветвали тези хора?

- Не бих си позволил да съветвам никого, но мога да изкажа впечатления от мои преки наблюдения. Общувам с хора от абсолютно всички социални нива. Искрено се възхищавам на хора, които не хленчат, не се оплакват, а просто работят каквото, колкото и където е възможно. И искрено се възмущавам от такива, които живеят с илюзията, че са много квалифицирани и не могат да работят каквото и да е, а смятат, че трябва да правят еди си какво за еди-колко си пари. Ето това е безработицата в България. Другата част от безработицата е това, което въобще няма идея да работи, а иска само да получава. Но където и да го пуснат да работи, то или нищо не прави, или прави само брак, или краде - те са разрушители. Има и една трета категория, която нито иска да работи, нито иска да получава каквото и да било, иска само социални помощи и да не го закачат за нищо. Но не само в България е така.

- Социалното министерство предвижда да дава пари на безработни, за да започнат собствен бизнес. Ще успее ли тази идея да облекчи ефектите от кризата?

- Ако един човек има в себе си предприемачески дух, ако има куража да рискува, той тръгва. По света има изключително успешни фирми, които са тръгнали напред след трети или четвърти фалит.

- Какви са мерките, които може да предприеме държавата, за да подпомогне бизнеса?

- Държавата да е коректна към бизнеса и да създаде политика за най-лоялните си данъкоплатци, за да ги пази от нелоялната конкуренция. Това може да стане само ако максимално се извади на светло всичко. За мене сиви и тъмни и всякакви други сектори са проблем. Всички трябва да бъдат равнопоставени. Не може едни да плащат осигуровки и данъци, други да не плащат. Едни да внасят ДДС, други да го точат. По тази причина един лоялен към държавата стопански субект може да изглежда много скъп на пазара, а друг, който ту плаща, ту не плаща, прави всички известни еквилибристики, може да изглежда много привлекателен, много евтин с едно и също качество. Вече не може да се играе с мита и се играе с ДДС, данъци и осигуровки.

- Има идея за намаляване на ДДС, това плюс ли ще бъде за бизнеса?

- От доста време предлагаме диференцирани ставки на ДДС, защото в страните, с които най-често си даваме пример, има три до пет различни ставки на този данък. Тук сме слушали всякакви несъстоятелни аргументи защо няма да се диференцира ДДС. А ако за стоките от първа необходимост, като храните и лекарствата, свалят ДДС, но го направят задължителен за абсолютно всички - да няма освободени, неосвободени - събираемостта страшно много ще се увеличи. Изчезва стимулът за укриване и точене на ДДС. Но финансистите би трябвало по-добре от мен да могат да го сметнат и да го преценят.

- Много икономисти сочат парите от европейските програми като възможност за фирмите да се справят с кризата. Вие самият заявихте, че не бихте кандидатствали по САПАРД. Ще се възползвате ли от програмата за развитие на селските райони?

- По програмата за развитие на селските райони кандидатства синът ми въпреки множеството ми аргументи против. Не знам вече колко проверки минаха, след като проектът беше одобрен, преди да настане каквото и да било плащане. На него му побеля косата за една година от този проект. Толкова късане на нерви, губене на време. Едно и също се прави по хиляди пъти от различни институции, сякаш между тях няма информация и координация, при положение че не е никак сложно да се удостовери достоверност на определен документ. Така че продължавам да не съм ентусиаст на темата европейски проекти или за насърчаване на предприемачество чрез квалификация. Който иска да работи, не можете да го спрете нито да се квалифицира, нито да работи. А който не иска, само ще ходи от курс на курс. И лично аз, видя ли човек с повече от една диплома, сериозно се притеснявам. Чудя се този човек знае ли какво иска. Да не говорим за човек с три или четири дипломи - там вече е ясно - той не знае какво иска, няма никакво намерение да работи, цял живот ще остане ученик.

- Вие започнахте да развивате биопроизводство, за което се твърди, че е един от козовете ни за пробиване на европазарите. Действа ли този коз?

- Бих се възползвал от възможността да се обърна към земеделското министерство и да попитам защо вече втора поредна година сме единствената фирма в Габровска област, която е тотално отрязана от субсидията за агроекология? Няма пазар за тези продукти в България, защото те реално са с висока себестойност, а оттам са и по-скъпи. Миналата година ни отрязаха субсидията за агроекология заради липса на един подпис в горния край на един от всички листове. Тази година изобщо нямаме отговор защо не сме получили субсидия при положение, че всичко сме го проверявали по 60 пъти и претендираме, че сме безупречни.

- Какво трябва да направим, за да има страната ни добър имидж пред света?

- Това изисква постоянни усилия, но не от едно министерство или една фирма, или от група хора. Не можем да разчитаме на славата на няколко оперни певци, на няколко спортисти и да смятаме, че България има имидж. Питал съм чужденци, като чуят България, за какво се сещат и те казват - ами това, което пише всеки ден нашата преса - корупция, престъпност, неработеща съдебна система. А красивата природа, киселото мляко, розовото масло, изявени спортисти, певци, хубавото вече не се помни. Затова има смисъл всички да положим малко усилия и да направим малко разходи и на време, и на ресурси, за да подобрим имиджа на страната. Ако повече хора се включат и работят в тази посока, със сигурност ще има резултат.