Събития
— 25.01.2011 —
В. "Пари": "Кирил Вътев, собственик на "Тандем" и председател на Асоциацията на месопреработвателите: Потребителите носят отговорност за своя избор Свободният пазар включва голямо предлагане, а това предполага, че потребителят тря
Автор: Ани Коджаиванова
- Господин Вътев, каква беше последната година за бранша и какво очаквате от настоящата?
- Последната година не беше кой знае колко по-различна от предходните. У нас пазарът се развива, навлизат нови вериги. В нашия бранш кризата не е кой знае какъв фактор, защото с нея или без нея хранителните продукти се купуват. Да, има известно свиване на потреблението, но не както в други сегменти на икономиката.
Промените се случват заради навлизането на големите търговски вериги, които се борят за място на българския пазар. Конкретно в месопреработвателния сектор мисля, че сивата зона вече не е фактор, слава Богу. Фактор са хипермаркетите. Там ключът е ниската цена и това определя поведението на производителите и потребителите. Конкуренцията се изостря.
Има раздвижване в кеть-ринговата индустрия, може би ще продължи и тази година. Иначе ако няма повече такива катаклизми като шапа, годината ще бъде подобна на предишните.
- Няма как да подминем скандала с марката "Стара планина". Срина ли той доверието в марката?
- Скандалите тук са на почит, но от тях няма полза. Много по-градивно е да има добро настроение и да мислим позитивно. За първи път имаше опит за стандарт за качество - "Стара планина". После се случи просто едно недоразумение. И всички, които бяха съпричастни, го направиха от желание да се опази най-доброто. Министърът прибързано обяви случая. Аз съм сигурен, че това е станало от желание стандартът да е жив, да го има, да повишава качеството на храните и да няма злоупотреби. Същото искаме и ние, производителите.
Все пак стандартът е жив, но естествено еуфорията поспадна. Това се случва с всеки продукт, който се въвежда на пазара с масирана рекламна кампания. Скандалът е минало, но всички си направихме изводите и осъзнахме грешката.
- Каква беше тя?
- Ние допуснахме само една грешка и тя ни изигра лоша шега. Не изработихме прецизно методиката, по която да се контролират тези качествени стандарти. И точно тук стана и недоразумението.
- Какви продукти предпочита българският потребител?
- Българският потребител предпочита евтини продукти. Ясно е защо - няма пари и това е масовият случай. Заможният сегмент е много малък. Виждаме как всички търговски обекти се борят за пазарен дял с едно-единствено послание - ниски цени, още по-ниски цени, размаващо ниски цени. Да сте чули някой да казва "ние пък предлагаме качествени продукти"? Продуктите от месо са по-скъпи. Не че евтините са некачествени - предприятията в България са на много високо ниво, почти всички са нови или модернизирани, всички отговарят на европейските стандарти, имат своите системи за безопасност, имат и своите вътрешнофирмени стандарти.
- А какво всъщност е качествен продукт u как да го познаем?
- Ако трябва да кажем какво е качество - то е съответствие с ясно разписан стандарт. Извън това "качество" е много разтегливо понятие, а ако го отнесем към вкуса, е твърде субективно.
Свободният пазар обаче включва голямо предлагане от марки. А това предполага, че потребителят трябва да се интересува и да разбира. Да умее да чете етикетите и да знае какво е написано там. Това е основно изискване към всеки потребител, а ние всички сме такива. Ние сами носим отговорност за своя избор и колкото по-информирани сме, толкова по-добър избор правим. Така че въпреки законово регламентираните отговорности на производителя в крайна сметка потребителят, който дава парите, носи отговорност за своя избор.
- Сега предстои да започне работа и новата Агенция за храните. Какви са очакванията ви към нея?
- Идеята е силна. Самите ние участвахме в обсъжданията. Искаме такава агенция поне от 10 години, защото това предполага единен орган за контрол с ясни правила, разбираеми за всички. По-рано контролът беше равностоен - от РИОКОЗ и от ДВСК. Те обаче са в някакво странно противоречие, непрекъснато се обвиняват в непрофесионализъм и неразбиране. И когато два контролни органа контролират една фирма, а едните искат едно, а другите друго, компаниите се объркват и не знаят на кой да угодят. Така всички губят - контролните органи си сриват имиджа в очите на фирмите, а фирмите си затрудняват работата.
Слава Богу, това се премахна впоследствие и задачите се разпределиха - едните контролират животинските храни, другите растителните. Сега с агенцията би трябвало този регламент да се изчисти още и нещата да станат по-прости и поясни.
- Поскъпването на хранителните продукти е световна тенденция. Ще я усетим ли силно и у нас?
- Известно е, че всичко, което се случва по света, у нас идва малко по-късно. Не мога да кажа точно кога у нас ще дойде това поскъпване, което по света е в подем, може би вече има наченки. Но искаме или не, ние сме част от глобализиращия се свят. Когато основните суровини поскъпват, те засягат всичко друго.
ВИЗИТКА: КОЙ Е КИРИЛ ВЪТЕВ?
- Последната година не беше кой знае колко по-различна от предходните. У нас пазарът се развива, навлизат нови вериги. В нашия бранш кризата не е кой знае какъв фактор, защото с нея или без нея хранителните продукти се купуват. Да, има известно свиване на потреблението, но не както в други сегменти на икономиката.
Промените се случват заради навлизането на големите търговски вериги, които се борят за място на българския пазар. Конкретно в месопреработвателния сектор мисля, че сивата зона вече не е фактор, слава Богу. Фактор са хипермаркетите. Там ключът е ниската цена и това определя поведението на производителите и потребителите. Конкуренцията се изостря.
Има раздвижване в кеть-ринговата индустрия, може би ще продължи и тази година. Иначе ако няма повече такива катаклизми като шапа, годината ще бъде подобна на предишните.
- Няма как да подминем скандала с марката "Стара планина". Срина ли той доверието в марката?
- Скандалите тук са на почит, но от тях няма полза. Много по-градивно е да има добро настроение и да мислим позитивно. За първи път имаше опит за стандарт за качество - "Стара планина". После се случи просто едно недоразумение. И всички, които бяха съпричастни, го направиха от желание да се опази най-доброто. Министърът прибързано обяви случая. Аз съм сигурен, че това е станало от желание стандартът да е жив, да го има, да повишава качеството на храните и да няма злоупотреби. Същото искаме и ние, производителите.
Все пак стандартът е жив, но естествено еуфорията поспадна. Това се случва с всеки продукт, който се въвежда на пазара с масирана рекламна кампания. Скандалът е минало, но всички си направихме изводите и осъзнахме грешката.
- Каква беше тя?
- Ние допуснахме само една грешка и тя ни изигра лоша шега. Не изработихме прецизно методиката, по която да се контролират тези качествени стандарти. И точно тук стана и недоразумението.
- Какви продукти предпочита българският потребител?
- Българският потребител предпочита евтини продукти. Ясно е защо - няма пари и това е масовият случай. Заможният сегмент е много малък. Виждаме как всички търговски обекти се борят за пазарен дял с едно-единствено послание - ниски цени, още по-ниски цени, размаващо ниски цени. Да сте чули някой да казва "ние пък предлагаме качествени продукти"? Продуктите от месо са по-скъпи. Не че евтините са некачествени - предприятията в България са на много високо ниво, почти всички са нови или модернизирани, всички отговарят на европейските стандарти, имат своите системи за безопасност, имат и своите вътрешнофирмени стандарти.
- А какво всъщност е качествен продукт u как да го познаем?
- Ако трябва да кажем какво е качество - то е съответствие с ясно разписан стандарт. Извън това "качество" е много разтегливо понятие, а ако го отнесем към вкуса, е твърде субективно.
Свободният пазар обаче включва голямо предлагане от марки. А това предполага, че потребителят трябва да се интересува и да разбира. Да умее да чете етикетите и да знае какво е написано там. Това е основно изискване към всеки потребител, а ние всички сме такива. Ние сами носим отговорност за своя избор и колкото по-информирани сме, толкова по-добър избор правим. Така че въпреки законово регламентираните отговорности на производителя в крайна сметка потребителят, който дава парите, носи отговорност за своя избор.
- Сега предстои да започне работа и новата Агенция за храните. Какви са очакванията ви към нея?
- Идеята е силна. Самите ние участвахме в обсъжданията. Искаме такава агенция поне от 10 години, защото това предполага единен орган за контрол с ясни правила, разбираеми за всички. По-рано контролът беше равностоен - от РИОКОЗ и от ДВСК. Те обаче са в някакво странно противоречие, непрекъснато се обвиняват в непрофесионализъм и неразбиране. И когато два контролни органа контролират една фирма, а едните искат едно, а другите друго, компаниите се объркват и не знаят на кой да угодят. Така всички губят - контролните органи си сриват имиджа в очите на фирмите, а фирмите си затрудняват работата.
Слава Богу, това се премахна впоследствие и задачите се разпределиха - едните контролират животинските храни, другите растителните. Сега с агенцията би трябвало този регламент да се изчисти още и нещата да станат по-прости и поясни.
- Поскъпването на хранителните продукти е световна тенденция. Ще я усетим ли силно и у нас?
- Известно е, че всичко, което се случва по света, у нас идва малко по-късно. Не мога да кажа точно кога у нас ще дойде това поскъпване, което по света е в подем, може би вече има наченки. Но искаме или не, ние сме част от глобализиращия се свят. Когато основните суровини поскъпват, те засягат всичко друго.
ВИЗИТКА: КОЙ Е КИРИЛ ВЪТЕВ?
- Кирил Вътев е спортист по образование. Завършил е Националната спортна академия и в продължение на 11 години е бил треньор по свободна борба.
- Отказва се от професионалния спорт през 1991 г. и пробва няколко различни частни инициативи и занимания до декември 1993 г., когато регистрира фирмата "Тандем-В" и започва производство на месни деликатеси.
- В момента оглавява Асоциацията на месопреработвателите в България, както и сдружението "Традиционни сурово сушени месни продукти".