Собственикът на месопреработвателната компания "Тандем" Кирил Вътев е сред първите в бранша, който инвестира в проект за създаване на биоферма за месодайни животни в габровския дял на Стара планина. Сложните процедури по сертификация на стопанството отнемат около две години, затова проектът още не е завършен. Въпреки трудността при създаването на подобни стопанства те са алтернативата, която според мениджърът трябва да продължи да се развива.

Защо въпреки добрите условия за развитие на екологично чиста продукция все още инвестициите в България са символични?

- Ако трябва да отговоря с една дума, причината е в нормативната уредба. Защото няма по-подходяща европейска държава от България, която да разполага с толкова перфектни условия за отглеждане на чиста селскостопанска продукция и да няма възможност да се възползва от тези предимства. Не че липсва интерес от фермери и по-големи инвеститори към този вид земеделие, проблемът е в разпокъсаността на земеделската земя. Известно е, че процедурите за сертифициране изискват продукцията да се отглежда върху необработвана с изкуствени торове и пестициди земеделска земя, каквато съществува в почти всички планински и полупланински региони. Точно тук обаче изниква и основният проблем с разпокъсаността на земята, която много трудно може да се изкупи или наеме от собствениците и да се инвестира дългосрочно, за да се изпълнят критериите за биопроизводството. За последните три години все пак се постигна напредък и вече има доста големи масиви, които са сертифицирани. В този смисъл е назрял моментът за национална стратегия, която да ускори инвестициите в този тип производство.

Защо точно стратегия, след като нито една стратегия в областта на земеделието досега не е дала резултат?

- На последното заседание на агробизнес съвета към министъра на земеделието, който се проведе в средата на месеца, от представителите на бизнеса беше поискано становище по проект за стратегия за развитието на селското стопанство до 2013 г. Личният ми опит в областта на биоживотновъдството показа, че големият проблем е голямата раздробеност на земеделските имоти. Затова предложих чрез промени в нормативната уредба да се въведе възможността като биозони да бъдат сертифицирани цели населени места вместо отделни парцели, като сега.

Целта е чрез стимули биоземеделието да се развива в планинските и полупланинските райони, а конвенционалното земеделие да остане в равнинните места, където има условия и за уедряване на земята. Така ще се избегнат сегашните проблеми със задължителната граница между биокултурите, които се отглеждат в съседство с обикновените ферми, използващи изкуствени торове и препарати, типично за конвенционалното земеделие.

Има ли разбиране от страна на администрацията за прокарване на подобни законодателни промени?

- Да, предложението ми беше прието. Но има "подводни бомби", заложени още от реституцията на земята и ликвидацията на старите ТКЗС (земеделски стопанства), които не е ясно кога и как ще избухнат и дали няма да попречат на това предложение. Свидетели сме на огромното раздробяване на земята и разминаването на информацията в областните земеделски служби, което създава проблеми при изясняване на собствеността. Хубавото е, че все повече хора искат да инвестират в биоземеделие, затова трябва да се обединим, така че екологичните култури да станат масово производство. Знаете, че в момента са сертифицирани много малко компании, а тези, които произвеждат биокултури, основно ги изнасят, вместо да ги реализират на вътрешния пазар. Без държавна подкрепа обаче биопроизводството няма да се развие, защото е скъпо и изисква нормативни облекчения. Нужна е сериозна държавна подкрепа.

Не като тази за месодайното говедовъдство, която дава фонд "Земеделие", нали?

- Да. Годишната субсидия за отглеждане на една месодайна крава в момента е 100 лв. В същото време разходите по нея са 1200 лв. за година. Дори да приспаднем приходите от евентуалната продажба на роденото от нея теленце, стопаните пак са на загуба, защото изкупните цени на месото в България са изключително ниски. Обикновено телето се отбива, когато стане 300 кг, така че при оферта от търговците за 2.50 за живо тегло фермерите губят около 500 лв. на година от отглеждането на една крава. Със сто лева субсидия няма как да се покрие тази загуба. Като в тези сметки не включвам медицинските и други разходи по телето. От две години в планинските райони се обособяват нови месодайни ферми, които възникват стихийно и вместо месодайни породи в тях се отглеждат млекодайни. Животните се пускат свободно на паша в планината, но тези стопанства са неорганизирани и нямат контакти с търговците за реализация на продукцията. Нашата идея е по някакъв начин да обединим тези стопанства, като защитим техния интерес. Разбира се, като месопреработватели и ние имаме интерес и той е свързан с осигуряване на постоянна и качествена суровина.

Вие смятате да инвестирате в подобни ферми срещу постоянни договори за доставка на екологично чисто месо?

- Все още не сме избистрили проекта си в детайли, но идеята ни е точно такава. И ако определени планински региони в страната бъдат сертифицирани като биозони, тогава наистина можем да говорим за по-масово производство на екологично чиста продукция. Колкото до самата организация, хората са го измислили - договорите за доставка се подписват по цялата верига - от доставката на биологичните семена до производството на фуражи и накрая до животновъдните ферми. По този начин всеки стопанин е обвързан с четиристранни договори, които решават проблемите по цялата верига. Когато задълженията са регламентирани, има синергия по хранителната верига. Докато при нас в момента има антагонизъм - всеки се пазари с другия, има недоверие и работата не върви.

Извън биопроизводството какви според вас са перспективите за развитието на конвенционалното животновъдство, имам предвид свиневъдство, птицевъдство и др.?

- Не само в България, но и в Европейския съюз се изостря проблемът с отдръпването на младите хора от селското стопанства. Данните на европейската асоциация на месопреработвателите и фермерите сочат, че ако сега вътрешното производство на месо в общността е 60 на сто, а вносът 40 на сто, то тенденцията е низходяща и след десет години само 30 на сто от месото ще се произвежда в ЕС, останалото ще бъде от внос. Дали тази песимистична прогноза ще се случи, ще видим. И това е обяснимо, защото този труд е рисков и непривлекателен. А младите хора предпочитат да са консултанти, банкови служители или служители в сферата на услугите вместо в производството.