Детското затлъстяване - застрашаваща световна тенденция (3)
ДЕТСКОТО ЗАТЛЪСТЯВАНЕ - МНОГО РОДИТЕЛИ НЕ МОГАТ ДА ГО ПОЗНАЯТ И НЕ ИСКАТ ДА ГО ПРИЗНАЯТ
Продължение от "Детското затлъстяване - застрашаваща световна тенденция (2)"
Детското затлъстяване е здравен проблем, който се наблюдава, когато теглото на детето надвишава значително нормалното за неговата възраст и ръст. Най-важен момент за преодоляването му е то да бъде осъзнато своевременно, диагностицирано и правилно третирано. Тревожен е фактът, че детското затлъстяване много често се подминава като незначителен проблем. Понякога даже пълното и розовобузесто дете се счита за по-красиво и по-здраво в сравнение с това, което е слабо и злоядо. Една неотдавнашна публикация във „Вашингтон пост” цитира реакцията на родители по отношение на затлъстяването сред техните деца. Изследване, проведено от учени на Мичиганския университет в САЩ във връзка с детското здраве, показва, че родителите нямат адекватна преценка за проблема с наднорменото тегло при техните деца. „Не, моето дете не е дебело”, това е реакцията на повече от 2000 интервюирани родители, чиито деца в действителност са с тегло значително над нормата. Проблемът е, че 40% от децата на възраст от 6 до 12 години, които са възприемани като нормални на тегло, в действителност са били наднормени и дори затлъстели. Едва 10% от родителите на деца със затлъстяване са били разтревожени от този факт.
Медицинската общественост също все още не може да възприеме проблема и нерядко лекарите се въздържат да тревожат родителите с подобна констатация особено когато детето е по-малко. Обикновено се очаква излишните килограми да се предодолеят по време на бурния растеж през пубртета или юношата сам да се мобилизира и да започне да се измъчва с диети. Спазване на драстични диети в детската и юношеска възраст нерядко води до сериозни хранителни разстройства и е особено вредно в периода на бърз растеж.
Какво трябва да се направи - тестове и диагноза
Ако родителят се съмнява, че теглото на неговото дете е наднормено в сравнение с това на неговите връстници, той трябва да се обърне към специалист - педиатър, ендокринолог или диетолог.
Детето се измерва на ръст и тегло и се изчислява неговия Индекс на телесна маса (ИТМ), който се сравнява със съответните стандарти и растежни криви. ИТМ дава информация дали детето е с наднормено тегло за съответната възраст и ръст. Определя се т.нар. персентил на детското тегло. Ако то е например в 80 персентил, това означава, че 80% от децата на тази възраст са с тегло по-ниско от неговото. Според Центрoвете за контрол на заболяванията в Атланта, САЩ (Centers for Disease Control and Prevention):
• ИТМ-за-възраст в диапазона 85 и 94 персентил означава, че детето е с наднормено тегло.
• ИТМ-за-възраст над 95 персентил означава, че детето е със затлъстяване.
За да се направи правилна преценка на теглото е необходимо да се прецени мускулната маса и степента на физическо развитие, поради което консултацията с лекар е наложителна преди започване на всякакви мерки за отслабване.
• Друга информация, която е необходима преди разработване на режим за отслабване, е:
• Фамилна история за затлъстяване и диабет;
• Хранителни навици на детето и прием на калории;
• Физическата активност на детето;
• Съпътстващи здравословни проблеми, които детето може да има.
Усложнения
Дебелите деца могат да развият сериозни здравословни проблеми като диабет и сърдечни заболявания като много често тези заболявания се пренасят и в зрялата възраст. Децата с наднормено тегло имат по-висок риск за следните здравни проблеми:
• Диабет тип 2
• Метаболитен синдром
• Високо кръвно налягане
• Астма и други респираторни проблеми
• Нарушения в съня
• Заболявания на черния дроб
• Ранен пубертет и менархе
• Хранителни нарушения (анорексия, булемия).
Освен здравните рискове, социални и емоционални проблеми могат да обременят детето. Затлъстяването може да предизвика:
• Ниско самочувствие и склонност към агресивно поведение;
• Проблеми в усвояване на учебния материал: Децата с наднорменто тегло имат по-слаби социални умения от тези с нормално тегло. Те се концентрират по-трудно и нерядко са под непрекъснат стрес, вследствие на комплекса си за малоценност. Това понякога води до намалена успеваемост в училище и задълбочава още повече проблема;
• Депресия: Децата с депресия губят интерес към социално общуване, изолират се от връстниците си, спят повече и избягват колективните игри. Това води до ново трупане на килограми.