ХРАНИТЕЛНА МОДУЛАЦИЯ НА ИМУННАТА СИСТЕМА

Продължение от "Хранене за поддържане на оптимална имунна функция (2)"

Основен интерес за неспециалиста представляват хранителни вещества, които имат пряко отношение към имунната система и засилване на съпротивителните сили на организма и как да бъдат набавени тези хранителни вещества чрез диетата.

Белтъкът е основно вещество необходимо за правилно функциониране на имунната система. При белтъчен недостиг се наблюдава намален брой на Т- и В-клетките, намалена функция на Т-клетките и ограничено образуване на антитела. Неадекватният внос на аминокиселини променя и регулацията на антиоксидативната защита на организма и нарушава регулацията на цитокините. От десетилетия е известно, че лица с белтъчно-енергийно недохранване са по-уязвими на инфекции, като при тях е нарушена острата фаза, през която допълнително се губи значително количество хранителни вещества. Интересен факт е, че при лежащи в болница пациенти допълнителното даване на аминокиселини, мастни киселини и нуклеотиди намалява болничния престой и честотата на възникване на вътре-болнични инфекции. Трябва да се отбележи, че не всички пациенти реагират по еднакъв начин на подобно усилване на диетата, тъй като съществуава връзка между генетичните особености на пациента и неговата реакция. Въпреки това може да се препоръча консумация на богати на пълноценен белтък храни като нетлъсто месо, риба, яйца, нискомаслено мляко, сирене и извара.

Витамин А е основен витамин, имащ отношение към имунната система. При недостатъчен прием  на този витамин бариерните функции на кожата и лигавиците се нарушават, защитните способности на редица клетки намаляват, намаляват Т-лимфоцитите в лимфната тъкан и кръвта, цялостната защита на организма е силно занижена. При дефицит на витамин А се продуцират дефектни антитела, които не могат да осъществят пълноценно опазване за организма. В храните витамин А присъства в две форми – като пре-формиран витамин А (в животинските храни) и под формата на про-витамин или бета-каротин (основно в растителните храни). Особено богати източници са черен дроб, яйчен желтък, мляко, сирене Моцарела, моркови, манго, спанак, сушени кайсии, тиква. При консумация на големи количества богати на витамин А животински храни, особено от бременни жени, възниква риск от токсични прояви. Поради това, бременните жени трябва особено внимателно да контролират приема на този витамин от животински храни и особено черен дроб. Безопасни са растителните източници на бета-каротин, като единствена проява на предозиране може да бъде т.нар. каротиноза – пожълтяване на кожата и лигавиците, което не предизвиква вредни последици.

Цинк – един от ключовите микроелементи имащи пряко действие върху имунната система. Дори при незначителна недостатъчност на този елемент се наблюдават нарушение в производството на Т- и В-клетките в имунопродуциращите тъкани – костен мозък и тимус. Страда клетъчният имунитет, като по-малко са засегнати вродените защитни механизми. Лимфоцитите реагират по-слабо на токсичните агенти и белите кръвни клетки не могат да защитят организма от инфекциозните агенти.  Обикновено цинков дефицит настъпва при непълноценно хранене, при хронично болни и малки деца, когато диетата е бедна на пълноценен белтък. Богати на цинк са месото и рибата и някои морски храни, варива (боб, леща), бадеми. Най-добро е усвояването на цинк от месото и животинските храни. За оптимална защита от инфекции е възможно и допълнително приемане на цинк под формата на хранителни добавки.

Други хранителни вещества, имащи особено значение за нормалното функциониране на имунната система, са селен, витамин Е и витамин С. Това, което ги обединява, е тяхното антиоксидантно действие. Антиоксидантите се съдържат в храните, но съществуват и под формата на хранителни добавки и подпомагат неутрализирането на вредните продукти на окисление в организма. Продуктите на окисление, известни още като свободни радикали, са токсични вещества, които се образуват при превръщане на храните в енергия. Те се получават още и под въздействие на цигарения дим, замърсяване на околната среда, излагане на слънце и други агресивни фактори на обкръжението. Свободните радикали имат способността да увреждат ДНК и да потискат имунната система на организма.  Селенът предпазва от окисление кръвните клетки, ангажирани в имунния отговор. Дефицитът на витамн Е нарушава клетъчния имунитет.

Полиненаситените мастни киселини от семействата на омега-3 и омега-6, на които са богати рибните мазнини, лененото и рапично олио, също имат отношение към имунната система. Те проявяват някои противоположни ефекти и поради това  изключително важно за тяхното полезно действие е поддържане на определено съотношение в диетата. Тъй като в обичайната диета на българина преобладават омега-6-мастните киселини, идващи от обилната консумация на слънчогледово масло, цел на диетата трябва да бъде повишаване консумацията на омега-3 мастни киселини.

Следва продължение...