ХРАНИТЕЛЕН ПОДХОД ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ

Доказано е, че прекалената консумация на сол повишава кръвното налягане и съответно „безсолното” е по-полезно. Много просто за изпълнение, но някои хора считат, че е непосилно за тях да намалят солените храни. Това обаче далеч не е толкова трудно. Желанието за консумация на солени храни може да се „възпитава”. Това означава, че ако намалим приема на готварска сол постепенно можем  да се адаптираме към по-безсолна храна без особени усилия в рамките на 2-3 месеца. Изчислено е, че средният американец консумира средно 10.4 г натриев хлорид (готварска сол) дневно, а средната американка – 7,3 г,  т.е. приблизително два пъти повече от препоръката на Световната здравна организация от 5 грама на ден.

Можем да предположим, че у нас консумацията на сол е още по-висока поради традицията за домашно консервиране на храни и високото съдържание на натриев хлорид в традиционните за българина сирене, колбаси, консервирани меса, хляб. Това налага да се намали солта дори когато не сте болни от високо кръвно налягане – особено ако някой от роднините ви страда от това заболяване. За целта е разработен хранителен план, специално за да контролира кръвното налягане в нормални граници и да предпази сърдечно-съдовата система от усложнения. Това е т.нар. ДАШ-диетичен план (DASH = Dietary Approach to Stop Hypertension), който се основава на намаляване на натрий, респективно готварската сол в храненето, достатъчен прием на калий и ограничаване на наситените мастни киселини и общите мазнини в диетата. Храненето е богато на плодове и зеленчуци, нискомаслени млечни храни и храни с ниско съдържание на животински мазнини. Прилага се за първична профилактика на хипертонията, както и при пациенти установено  високо кръвно налягане. Установено е, че систоличното налягане намалява с 6-11 mm Hg при спазване на този хранителен режим и ефектът е по-изразен при прилагане на комплексния подход  в сравнение с повишаване единствено консумацията на плодове и зеленчуци в обичайно хранене. За съжаление устойчиво прилагане на тази диета изисква промяна в хранителното поведение на индивида, което е дълъдг процес на активно поведение. Отделните етапи на промяната включват повишаване на знанията относно рисковите и превентивни фактори, мотивация за промяна и създаване на условия за здравословни практики. Средната консумацията на плодове, зеленчуци и млечни храни трябва да се повиши двукратно, като същевременно се редуцират с една- трета приема на меса и колбаси съдържащи сол, с една-втора мазнините и с една-четвърт – сладките храни. Когато този хранителен режим се комбинира с ограничаване на готварската сол се наблюдава редукция на систоличното налягане при хипертоници до 12 mmHg и при нормотоници до 7 mmHg.

Не всички лица с хипертония се повлияват положително при намаляване приема на готварска сол. При някои се наблюдава т. нар. сол-резистентна хипертония и безсолната диета играе по-малко значение за нормализиране на кръвното налягане. Все пак редукция на солта в храненето има значение, тъй като приблизително 30%-50% от хипертониците и 15%-25% от нормотониците реагират на допълнителен внос на натриев хлорид. Подложени на безсолна диета такива лица реагират с понижаване до 10 mmHg на кръвното налягане.  Именно това е причината да препоръчваме намаляване на солта в диетата при всеки човек, дори когато не е предварително доказана неговата чувствителност към натрий и склонността му към хипертония. Най-лесно това става, когато намаляването на солта се реализира чрез мерки, които засягат цялото общество без отделният индивид да полага особени усилия.