Отговорността на производителя на храни се състои в производството и предлагането на безопасни и качествени продукти. Съгласно законовите разпоредби той е длъжен да внедри система за самоконтрол, чрез която ефективно се управляват безопасността и качеството в производствения процес. Основните стандарти, използвани при разработване на правилата за работа и хигиена във всяко едно производство, са:

• Добри производствени практики (Good Manufacturing Practice) - те са първата стъпка от изграждането на системата за самоконтрол, като обхващат основни процедури, свързани с личната хигиена на персонала, хигиена на работното място и редица други технологични правила. Понятието започва да се използва от американските производители през 1938 г.

• НАССР (Hazard Analysis and Critical Control Point) - представлява система за анализ и оценка на опасностите, които могат да възникнат на всеки един етап при производството на храни. На базата на тази оценка производителят взема превантивни мерки, чрез които се гарантира безопасността на готовия продукт. За да се осъществи ефективен контрол по време на производството, се набелязват т. нар. критични контролни точки. Това са отделни операции от технологичния процес, за които стриктно се водят записи за редица параметри, например температура и време. Контролираните параметри са изключително важни за безопасността на готовия продукт. Създадена е по проект на НАСА през 60-те години на XX век. Първоначално се прилага от американските производители през 1994 г.

• ISO 22000 (International Organization for Standardization) - този стандарт на Международната организация за стандартизация регламентира изискванията към системите за управление на безопасността на храните, които всеки сертифициран производител трябва стриктно да прилага. Организацията е създадена във Великобритания през 1947 г.

• IFS (International Food Standard) – въведен е в Германия през 2002 г., за да унифицира изискванията към производителите по отношение на безопасността на храните, за да се достигне максимална прозрачност по цялата доставна верига. Стандартът поставя изисквания относно същността, провеждането и оформянето на резултатите от одита, както и изисквания към сертифициращите органи и одиторите. Включва 250 изисквания, от които 10 са т.нар. нокаут изисквания. Стандартът има две нива – високо и ниско. Високото ниво гарантира покриването на над 95% от критериите.