„Производители се договарят какви отрови ще слагат в храните”, този шеговит надслов предложиха участниците в Националната кръгла маса „Качеството на хранителните продукти – гаранция за успеха на фирмите от отрасъла и защита на потребителите”, за да привлекат медийното внимание. Организираната от Съюза по хранителна промишленост и Федерацията на научно-техническите съюзи среща се проведе на 19 май. В нея се включиха експерти от различните ведомства и министерства, браншови съюзи на месопреработвателите, млекопреработвателите и други потребителски организации, институти, НВМС, консултантски фирми.

В рамките на форума г-н Кирил Вътев, съуправител на „Тандем”, представи Наръчник на потребителя за месните продукти, издаден с подкрепата на три независими потребителски организации: Българска академия на потребителите, Българска национална асоциация на потребителите и Федерация на потребителите в България. Наръчникът е създаден от експерти заради засилващото се негативно обществено мнение за българските месни продукти вследстие на недостатъчна осведоменост.

В хода на кръглата маса стана ясно, че качеството на хранителните продукти не е в регулираната от закона област за разлика от понятието безопасност. Според експертите българските производители са се фокусирали върху изпълнението на условията за безопасност и за сметка на това са пренебрегнали качеството. Качество е по-общото понятие от двете, сертифициращите органи дават различни определения за качество, но не го контролират. Съуправителят на „Тандем” отбеляза, че често потребителят търси чист етикет – без т. нар. Е-та в състава: „Като производители ви гарантираме, че нито един производител на хранителни продукти няма шанс да присъства в съвременната търговска мрежа без консерванти и добавки, които водят до поддържане на вид и трайност на продукта. Само вкъщи можем да си приготвим такава храна. Дори свежото месо, което идва от ЕС, вече трае и не губи цвят 12 дни – изложено на витрината, без да се окислява.” Изпълнителният директор на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ) д-р Светла Чамова определи контрола върху качеството като споделена отговорност – на производителите и търговците, контролните органи и на потребителите. „Здравината на веригата се определя от нейното най-слабо звено. Потребителите не са достатъчно обучени”, каза още тя. Изпълнителният секретар на Федерацията на потребителите в България инж. Павел Кърлев допълни, че потребителят трябва да знае какво търси, преди да си даде парите, и кого да търси, след като не е доволен от това, което е купил. Г-н Вътев обясни, че темата за качеството на храните е субективно отражение на обективната действителност. Има редица фактори, определящи човешкото здраве: наследственост, начин на живот, заобикалящата ни среда и хранене, затова не е коректно да обясняваме здравословните проблеми само и единствено с храненето.

Един от проблемите, които д-р Чамова изтъкна, е удълженият с три години срок за преструктуриране на предприятията след влизането на България в ЕС. Тя твърди, че в края на 2006 г. нито една фирма от месопреработвателния бранш не е искала такова удължаване и че това е недопустима политика, целяща да разбие целия бранш. По повод нейното изказване съуправителят на „Тандем” подчерта, че са ощетени фирмите, които инвестираха в преструктурирането си, като създадоха системи за контрол, обучиха екипите си, интегрираха специализирани софтуери, за да отговорят на европейските изисквания в законово регламентираните срокове.

Като друг проблем производителят на месни продукти открои липсата на яснота кои лабораторни уреди се смятат за референтни. Различните лаборатории изследват различни показатели. Според него в момента конкуренцията се изразява в това кой отговаря на изискванията и кой не отговаря, но скоро, когато всички фирми започнат да отговарят на изискванията, ще възникне проблем с това дали е референтен самоконтролът, който фирмите упражняват в собствените си лаборатории, каквато има и „Тандем”.

Д-р Чамова коментира и Националните препоръки за здравословно хранене на Министерството на здравеопазването. Според нея те са „преписани от препоръките на други държави”. Тя отбеляза, че Министерството препоръчва да се намали консумацията на месо, като се замени със зеленчуци. Статистиката обаче показва, че по потребление на месо България е на 14 място в ЕС. Най-високата консумация на месо в държава от ЕС е около 60 кг на глава от населението годишно. В България то е двойно по-малко – около 30 кг, затова според д-р Чамова тази препоръка е неправилно пренесена от чуждестранния опит.

Тя смята още, че липсват политика и държавна стратегия по отношение на селското стопанство, контрол над големите търговски вериги, политика, която да принуди туристическата индустрия да предлага качествени продукти на туристите, както и на политика по отношение на защитата на интелектуална собственост.