След продължителния пост приключващ на Великден започва интензивно натоварване на храносмилателната система или по-просто казано, преяждане – козунаци, яйца, агнешко месо и значително колчество алкохол. Яде се в големи количества, много мазно и сладко, както и полято със значително количество алкохол. Най-лошото е, че този нов режим започва ударно след като организмът дълго време е приемал единствено вегетарианска храна, а последната седмица преди празника е гладувал. По време на постите храносмилателните ензими са се адаптирали към особеностите на растителната диета и много често първото и обилно нахранване на Великден води до сериозни стомашно-чревни разстройства, обостря гастрити и язви, предизвиква жлъчни кризи и дори води до остър панкреатит. Повечето от тези състояния завършват в отделенията за спешна хирургия. Наред с това, внезапната смяна на хранителния режим натоварва сърдечно-съдовата система, повишава холестерола в кръвта и създава стрес за цялата обмяна на организма. И така удоволствието от храната се превръща в страдание. Още повече по време на празниците задължително се натрупват няколко излишни килограма, които развалят настроението и самочувствието в първите дни на пролетта.

Как да преминем от предимно вегетарианско към смесено хранене и да се радваме на храната, без да си причиняваме излишни страдания? Постите и тяхната последна фаза –гладуването независимо от сезона и повода може да бъдат прекратени плавно с всяка налична храна, без това да създаде проблеми, ако се прави постепенно и в умерени количества. Когато за преходни храни се използват единствено плодове или само зеленчуци, се препоръчва  дневните количества от  0,5-1 кг да се теглят през първите няколко дни, за да не се достигне до прехранване дори и с тези по принцип здравословни храни. Схващането, че захранването трябва да се започне със сокове е ревизирано. Счита се, че е много по-правилно, захранването да бъде с пълноценни обемни храни – стига храната да е в малки количества и да не създава чувство за тежест в стомаха.

Когато се приема обемна храна, съдържаща целулоза и други баластни вещества, тя стимулира движението на стомаха и червата. Обемните храни стимулират също по-активно отделянето на  храносмилателни сокове. Хранителната маса влиза в контакт със стените на стомаха и червата и  по този начин увеличава контракцията на мускулите и секрецията на храносмилателни ензими. Тя се задържа по-продължително време в храносмилателната система и това увеличава времето, през което се смила и усвоява. За разлика от нея соковете преминават бързо, предизвикват рязко повишение на кръвната захар с последващо чувство на глад, дейността на червата не се стимулира активно и те стават по-лениви и отпадните продукти се отделят по-бавно. Поради това след гладуване е препоръчително да се започне захранване с твърди храни за по-бързо и ранно възстановяване дейността на червата, които стават лениви при спазване на някои диети. Ако гладуването е било с продължителност по-малка от две седмици, захранването може да се осъществи с прием на около 200 гр. плодове на всеки два-три часа през първия ден и след това постепенно разширяване на диетичния план. Прием на вода до 1-1,5 литра допълнително допринася за по-ефективна дейност на храносмилателната система. Когато постепенното захранване приключи и червата възстановят своята нормална дейност, ние сме готови отново да се храним нормално, но да не забравяме основните принципи на здравословното хранене: умереност, разнообразие, умен подбор на храни.